Когато слънцето изчезне най-накрая,
аз се превръщам в друг човек - съвсем различен,
потъвам и събирам в длан безкрая,
разкъсвам другите и ги обичам.
В измамното прикритие на тъмнината
със собственото си безумие се забавлявам,
без никакво усилие разгонвам тишината,
докато другите ми казваха, че прекалявам.
Когато слънцето изгрява най-накрая,
аз го пропускам - без да е нарочно,
помилвам себе си след два-три чая,
защото благороден е денят, а пък нощта порочна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар