Само една минута!
Една минута от забързания живот на българина е страшно много
време. Българинът бърза с различна скорост и за различни неща ( към „Лидъл”, на
кафе, да чука, да бездейства, да спи и прочие), но винаги в една посока- към
безпощадното си изпростяване!
Този българин не може да спре и слезе от колата си... за
една минута- да отдаде почит на героите си? Не, не може! Той може да направи
това само за живите си „герои”, заради които е готов да спре на средата на
платното, да направи километрична опашка, да си поговори с тях на воля и да
демонстрира уважението си!
Ботев е мъртъв герой.
Не знам за Ботев, това си е негова работа!
Българинът, който за една минута е с по- голяма
производителност на труда, от колкото японско семейство за една седмица, може и
трябва да бърза! Тази минута е ... нямам представа какво точно е, безработен
съм!
Българинът не си позволява да спре и за минута, т. к. в
неговото развито гражданско общество това не се толерира! Общество, което
почита героите си, но само в почивните дни... на маса!
Пак същият българин няма нужда да познава и почита героите
си! Той знае, че някога, някакви, за нещо са умрели и това му е достатъчно....
безразлично!
Българинът се тресе от възхищение към японските доброволци
гасящи Фукушима, но не разбира защо е нужно да виси прав ЦЯЛА МИНУТА на 2 юни в
12.00 часа!
Да живеят героите ни, защото мъртви герои ние нямаме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар