понеделник, 21 ноември 2011 г.

Вечер

В синьо погледа ми влиза,
не се разсейва, бавно слиза,
открива пропуски, които
е винаги приемал за прикрити.

Шаря. Леко съм прошарен.
Мисля, но се уповавам!
Свиквайки със своята поквара,
някак се успокоявам.








Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)